18 nov 2007, 19:53

И още много има за разказване

  Poesía » Otra
1.6K 0 8
 

Точно в онзи стар квартал се бях изгубила -

в едно мечтано мое друго измерение...

Внезапен спомен, или вятърна илюзия

натам понесе мен, Зелената?...

Не зная. Но помня - не мислех за връщане.

Боядисаните в жълто къщи

с белите завеси

бяха мои домове и ме прегръщаха.

Намерила бях мястото. Там беше есен...

И още много има за разказване.

За улици с фенери. За дворовете.

Но вътре всичко се оказа... празно.

Намерила бях мястото си

... сред декорите.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мартина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...