Nov 18, 2007, 7:53 PM

И още много има за разказване

  Poetry » Other
1.6K 0 8
 

Точно в онзи стар квартал се бях изгубила -

в едно мечтано мое друго измерение...

Внезапен спомен, или вятърна илюзия

натам понесе мен, Зелената?...

Не зная. Но помня - не мислех за връщане.

Боядисаните в жълто къщи

с белите завеси

бяха мои домове и ме прегръщаха.

Намерила бях мястото. Там беше есен...

И още много има за разказване.

За улици с фенери. За дворовете.

Но вътре всичко се оказа... празно.

Намерила бях мястото си

... сред декорите.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мартина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...