И още много има за разказване
Точно в онзи стар квартал се бях изгубила -
в едно мечтано мое друго измерение...
Внезапен спомен, или вятърна илюзия
натам понесе мен, Зелената?...
Не зная. Но помня - не мислех за връщане.
Боядисаните в жълто къщи
с белите завеси
бяха мои домове и ме прегръщаха.
Намерила бях мястото. Там беше есен...
И още много има за разказване.
За улици с фенери. За дворовете.
Но вътре всичко се оказа... празно.
Намерила бях мястото си
... сред декорите.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мартина Всички права запазени
