26 ene 2017, 18:01

И още нещо

1.2K 5 9

Дори не си помисляй, за това,

че мога някой ден да се откажа.

Едва ли ще излезеш на глава

с човек за който всеки миг е важен.

 

И още нещо. Трябваш ми. Сега.

Сега ми трябваш. Даже на момента.

Но теб те няма. Ти си на брега,

а шансът ми е няколко процента

 

да мога някак да се добера до теб.

или поне да стигна хоризонта.

Но стига ли се хоризонт въобще?

Живеем във небивала условност.

 

Коя ще е последната вълна

не ща да знам. От бурите ми писва.

И все едно дали си на брега.

По дяволите!

Плувам.

Значи – жив съм!

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александър Калчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубаво начало на деня ми поставяш.
  • Браво!
  • Благодаря! Хубаво е когато си сред свои!
  • "Дори не си помисляй, за това,
    че мога някой ден да се откажа..."
    Харесва ми тази борбеност! Никога не се оказвай! А стихът определено си заслужава. Оценявам високо!
  • Да... "Живеем във небивала условност."
    Поздравления за творбата!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...