26 ene 2017, 18:01

И още нещо

1.2K 5 9

Дори не си помисляй, за това,

че мога някой ден да се откажа.

Едва ли ще излезеш на глава

с човек за който всеки миг е важен.

 

И още нещо. Трябваш ми. Сега.

Сега ми трябваш. Даже на момента.

Но теб те няма. Ти си на брега,

а шансът ми е няколко процента

 

да мога някак да се добера до теб.

или поне да стигна хоризонта.

Но стига ли се хоризонт въобще?

Живеем във небивала условност.

 

Коя ще е последната вълна

не ща да знам. От бурите ми писва.

И все едно дали си на брега.

По дяволите!

Плувам.

Значи – жив съм!

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александър Калчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубаво начало на деня ми поставяш.
  • Браво!
  • Благодаря! Хубаво е когато си сред свои!
  • "Дори не си помисляй, за това,
    че мога някой ден да се откажа..."
    Харесва ми тази борбеност! Никога не се оказвай! А стихът определено си заслужава. Оценявам високо!
  • Да... "Живеем във небивала условност."
    Поздравления за творбата!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...