Jan 26, 2017, 6:01 PM

И още нещо

1.1K 5 9

Дори не си помисляй, за това,

че мога някой ден да се откажа.

Едва ли ще излезеш на глава

с човек за който всеки миг е важен.

 

И още нещо. Трябваш ми. Сега.

Сега ми трябваш. Даже на момента.

Но теб те няма. Ти си на брега,

а шансът ми е няколко процента

 

да мога някак да се добера до теб.

или поне да стигна хоризонта.

Но стига ли се хоризонт въобще?

Живеем във небивала условност.

 

Коя ще е последната вълна

не ща да знам. От бурите ми писва.

И все едно дали си на брега.

По дяволите!

Плувам.

Значи – жив съм!

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александър Калчев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хубаво начало на деня ми поставяш.
  • Браво!
  • Благодаря! Хубаво е когато си сред свои!
  • "Дори не си помисляй, за това,
    че мога някой ден да се откажа..."
    Харесва ми тази борбеност! Никога не се оказвай! А стихът определено си заслужава. Оценявам високо!
  • Да... "Живеем във небивала условност."
    Поздравления за творбата!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...