Дори не си помисляй, за това,
че мога някой ден да се откажа.
Едва ли ще излезеш на глава
с човек за който всеки миг е важен.
И още нещо. Трябваш ми. Сега.
Сега ми трябваш. Даже на момента.
Но теб те няма. Ти си на брега,
а шансът ми е няколко процента
да мога някак да се добера до теб.
или поне да стигна хоризонта.
Но стига ли се хоризонт въобще?
Живеем във небивала условност.
Коя ще е последната вълна
не ща да знам. От бурите ми писва.
И все едно дали си на брега.
По дяволите!
Плувам.
Значи – жив съм!
© Александър Калчев Всички права запазени