26 янв. 2017 г., 18:01

И още нещо

1.2K 5 9

Дори не си помисляй, за това,

че мога някой ден да се откажа.

Едва ли ще излезеш на глава

с човек за който всеки миг е важен.

 

И още нещо. Трябваш ми. Сега.

Сега ми трябваш. Даже на момента.

Но теб те няма. Ти си на брега,

а шансът ми е няколко процента

 

да мога някак да се добера до теб.

или поне да стигна хоризонта.

Но стига ли се хоризонт въобще?

Живеем във небивала условност.

 

Коя ще е последната вълна

не ща да знам. От бурите ми писва.

И все едно дали си на брега.

По дяволите!

Плувам.

Значи – жив съм!

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александър Калчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубаво начало на деня ми поставяш.
  • Браво!
  • Благодаря! Хубаво е когато си сред свои!
  • "Дори не си помисляй, за това,
    че мога някой ден да се откажа..."
    Харесва ми тази борбеност! Никога не се оказвай! А стихът определено си заслужава. Оценявам високо!
  • Да... "Живеем във небивала условност."
    Поздравления за творбата!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...