26 jun 2009, 0:16

И падна звезда 

  Poesía » De amor
722 0 27

Вятърът свири с мокри цигулки.

Веслата отронват куплет след куплет.

Бадемова нежност. Лодка. Светулки.

Ръка за ръка са Душа и Поет.

 

Вятърът с облак загъна Луната.

Нейде под моста цигулката спря.

Последният звук и се плъзна ръката...

Звездиците само видяха това...

© Красимир Дяков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??