И пак да видим светли Небеса

Poesía » Otra

1.1K 3 7

Една дълбока, нова тишина

и нито мисъл, нито крехко слово.

Единствено изстинала вина

тежи като погълната отрова.

Молитвата остава без крила –

изплъзва се духът й по средата

между надеждата и болестта,

където е заседнала душата…

А някъде над всичкото това

отново се отслужва литургия

за нашите изплашени тела -

Кръвта Господня злото да изтрие…

И пак да видим Светли небеса

зад цялата поквара на тъгата.

Без вярата в неземни чудеса

ще бъдем само роби в тишината…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Миг31

Подсказа ми :"Вярата живее в сърцето,
Тя е онази мъничка искра,
с която светят очите на детето,
която сее из ефира доброта.
Вярата Енергия е най-чиста,
пътеводна, ярка Светлина,
изворна вода жива, бистра,
най-кратък път,
към сътворяването на мечта.
Вярата е и чувство на копнежност,
към онази най-далечна висота,
неподправена, благородна нежност,
даряваща човека с непонятна красота." Благодаря!

2021-03-04T23:12:46+02:00
anabel7 (Албена Димитрова)

Прекрасно е!

2020-12-10T16:11:07+02:00
ИнаКалина (Красимира Чакърова)

Допадна ми много - казала си го буква по буква.

2020-04-03T02:38:47+03:00
Довереница (Дочка Василева)

"между надеждата и болестта,

където е заседнала душата…"

И тъй като надеждата умира
във всички болни времена последна.
Душата трябва нея да избира
та някак си да изпълзи от бездната.

2020-04-03T02:32:13+03:00
Mitvans (Иванъ Митовъ)

Да, точно така. Нужна ни е вяра.

2020-04-02T16:19:48+03:00