ruba (Руми Бакърджиева)
315 1557
2.04.2020 г., 14:32 ч.

И пак да видим светли Небеса 

  Поезия » Друга
738 3 7

 

Една дълбока, нова тишина

и нито мисъл, нито крехко слово.

Единствено изстинала вина

тежи като погълната отрова.

Молитвата остава без крила –

изплъзва се духът й по средата

между надеждата и болестта,

където е заседнала душата…

А някъде над всичкото това

отново се отслужва литургия

за нашите изплашени тела -

Кръвта Господня злото да изтрие…

И пак да видим Светли небеса

зад цялата поквара на тъгата.

 

Без вярата в неземни чудеса

ще бъдем само роби в тишината…

© Руми Бакърджиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Подсказа ми :"Вярата живее в сърцето,
    Тя е онази мъничка искра,
    с която светят очите на детето,
    която сее из ефира доброта.
    Вярата Енергия е най-чиста,
    пътеводна, ярка Светлина,
    изворна вода жива, бистра,
    най-кратък път,
    към сътворяването на мечта.
    Вярата е и чувство на копнежност,
    към онази най-далечна висота,
    неподправена, благородна нежност,
    даряваща човека с непонятна красота." Благодаря!
  • Прекрасно е!
  • Допадна ми много - казала си го буква по буква.
  • "между надеждата и болестта,

    където е заседнала душата…"

    И тъй като надеждата умира
    във всички болни времена последна.
    Душата трябва нея да избира
    та някак си да изпълзи от бездната.
  • Да, точно така. Нужна ни е вяра.
  • Вяра, вяра ни трябва.
  • Много е хубаво! Поздравления!
Предложения
: ??:??