2 апр. 2020 г., 14:32
И пак да видим светли Небеса
Една дълбока, нова тишина
и нито мисъл, нито крехко слово.
Единствено изстинала вина
тежи като погълната отрова.
Молитвата остава без крила –
изплъзва се духът й по средата
между надеждата и болестта,
където е заседнала душата…
А някъде над всичкото това
отново се отслужва литургия
за нашите изплашени тела -
Кръвта Господня злото да изтрие…
И пак да видим Светли небеса
зад цялата поквара на тъгата.
Без вярата в неземни чудеса
ще бъдем само роби в тишината…
© Руми Бакърджиева Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Прекрасно е!
-
Допадна ми много - казала си го буква по буква.
-
"между надеждата и болестта,
където е заседнала душата…"
И тъй като надеждата умира
във всички болни времена последна.
Душата трябва нея да избира
та някак си да изпълзи от бездната. -
Да, точно така. Нужна ни е вяра.
-
Вяра, вяра ни трябва.
-
Много е хубаво! Поздравления!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Тя е онази мъничка искра,
с която светят очите на детето,
която сее из ефира доброта.
Вярата Енергия е най-чиста,
пътеводна, ярка Светлина,
изворна вода жива, бистра,
най-кратък път,
към сътворяването на мечта.
Вярата е и чувство на копнежност,
към онази най-далечна висота,
неподправена, благородна нежност,
даряваща човека с непонятна красота." Благодаря!