Apr 2, 2020, 2:32 PM

И пак да видим светли Небеса 

  Poetry » Other
869 3 7
Една дълбока, нова тишина
и нито мисъл, нито крехко слово.
Единствено изстинала вина
тежи като погълната отрова.
Молитвата остава без крила –
изплъзва се духът й по средата
между надеждата и болестта,
където е заседнала душата…
А някъде над всичкото това
отново се отслужва литургия
за нашите изплашени тела -
Кръвта Господня злото да изтрие… ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Руми Бакърджиева All rights reserved.

Random works
: ??:??