И пак до кръв ще обичам
Със малко букетче звезди
гърдите ти мъжки закичих
и свела смирено очи
в студения свят коленичих.
Но ти силни ръце не протегна
и не вдигна самотното, тъжно момиче,
чуй, моя обич последна,
в ранената гордост се вричам:
Горчивата болка докрай ще изпия -
няма в очите ти да надничам!
Кървящата рана сама ще зашия -
няма проклятия да изричам!
Омърсената моя любов в сълзи ще измия -
няма никога да коленича!
Но истински силни ръце ще открия
и пак до кръв ще обичам!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
