15 feb 2009, 17:29

И пак вървя

850 0 24

Плаках. Заспивах. Събуждах се. Плаках....

На пръсти броях часовете след теб.
Надежди ли стисках с посинелите длани
или северен вятър при мен ги довя?

Исках ли? Вярвах ли? Можех ли? Знаех ли?
От ангели бели във черната нощ,
на вик преродени, от пръсти изваяни,
телата ни жадно да се канят ,,ела...'''

Плаках. Заспивах. Събуждах се. Плаках...
Бучеше морето зелено пред мен.
По плажа подритвах чуждите фасове,
а моите тлееха в горещия ден.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анета Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...