И пак вървя
Плаках. Заспивах. Събуждах се. Плаках....
На пръсти броях часовете след теб.
Надежди ли стисках с посинелите длани
или северен вятър при мен ги довя?
Исках ли? Вярвах ли? Можех ли? Знаех ли?
От ангели бели във черната нощ,
на вик преродени, от пръсти изваяни,
телата ни жадно да се канят ,,ела...'''
Плаках. Заспивах. Събуждах се. Плаках...
Бучеше морето зелено пред мен.
По плажа подритвах чуждите фасове,
а моите тлееха в горещия ден.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анета Всички права запазени
