Плаках. Заспивах. Събуждах се. Плаках....
На пръсти броях часовете след теб.
Надежди ли стисках с посинелите длани
или северен вятър при мен ги довя?
Исках ли? Вярвах ли? Можех ли? Знаех ли?
От ангели бели във черната нощ,
на вик преродени, от пръсти изваяни,
телата ни жадно да се канят ,,ела...'''
Плаках. Заспивах. Събуждах се. Плаках...
Бучеше морето зелено пред мен.
По плажа подритвах чуждите фасове,
а моите тлееха в горещия ден.
© Анета All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
