Плаках. Заспивах. Събуждах се. Плаках....
На пръсти броях часовете след теб.
Надежди ли стисках с посинелите длани
или северен вятър при мен ги довя?
Исках ли? Вярвах ли? Можех ли? Знаех ли?
От ангели бели във черната нощ,
на вик преродени, от пръсти изваяни,
телата ни жадно да се канят ,,ела...'''
Плаках. Заспивах. Събуждах се. Плаках...
Бучеше морето зелено пред мен.
По плажа подритвах чуждите фасове,
а моите тлееха в горещия ден.
© Анета All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
