15 февр. 2009 г., 17:29

И пак вървя

851 0 24

Плаках. Заспивах. Събуждах се. Плаках....

На пръсти броях часовете след теб.
Надежди ли стисках с посинелите длани
или северен вятър при мен ги довя?

Исках ли? Вярвах ли? Можех ли? Знаех ли?
От ангели бели във черната нощ,
на вик преродени, от пръсти изваяни,
телата ни жадно да се канят ,,ела...'''

Плаках. Заспивах. Събуждах се. Плаках...
Бучеше морето зелено пред мен.
По плажа подритвах чуждите фасове,
а моите тлееха в горещия ден.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анета Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...