12 oct 2018, 15:36

И пространството делим

999 13 16

И може би е топъл всеки юг...

Къде е точно пъпът на земята?

Мъглата настанила се е тук

и бавно календара ни отмята.

 

Но в двама тишината не боли,

когато пойни птици си отиват,

защото и пространството делим,

с докосване на книга - не, на живо.

 

От път на път пренасяме дъха

и стъпките ни водят леко, леко.

Нали край пътя махат ни цветя

и глухи сме за чуждите съвети?!

 

По топлото аз никога не бях,

така е благодатно да ме стопляш.

Прости ми, че в сърцето ти живях

и югът ми е в него доживотно.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ехеееееее...след известно отсъствие наминавам да погледна какво сте публикували и се радвам на написаното от вас и на добрата дума, която сте споделили!
    Голяма благодарност за топлите ви посещения и отделеното време и за това,че сте уникални!Тук не просто се оглеждам в някого - оглеждам се в очите на дълбоко уважавани от мен хора!
  • Еха! Великолепна поезия! Финалът е в десятката. Поздравления!
  • От път на път пренасяме дъха
    и стъпките ни водят леко, леко.
  • Без думи!
  • Красив стих, много сполучливи метафори!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...