12.10.2018 г., 15:36 ч.
И пространството делим
И може би е топъл всеки юг...
Къде е точно пъпът на земята?
Мъглата настанила се е тук
и бавно календара ни отмята.
Но в двама тишината не боли,
когато пойни птици си отиват,
защото и пространството делим,
с докосване на книга - не, на живо.
От път на път пренасяме дъха
и стъпките ни водят леко, леко.
Нали край пътя махат ни цветя
и глухи сме за чуждите съвети?!
По топлото аз никога не бях,
така е благодатно да ме стопляш.
Прости ми, че в сърцето ти живях
и югът ми е в него доживотно.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Еха! Великолепна поезия! Финалът е в десятката. Поздравления!
-
От път на път пренасяме дъха
и стъпките ни водят леко, леко. -
Без думи!
-
Красив стих, много сполучливи метафори!
-
"...защото и пространството делим,
с докосване на книга - не, на живо."
Постигаш внушения, Райне!
Поздрав! -
Хубаво!
-
"По топлото аз никога не бях", но стопляш сърцата на читателите с превъзходната си лирика, Райна. Поздравление!
-
Много хубав стих за любовта и топлотата! Отмята ли отмята календара есента! Поздравления!
-
Благодаря ви, Душковци!
-
Стопляш душата на читателя!
Поздравления, Райна! -
Красиво!
-
Толкова е съвършен твоя стих,Райне,че не смея да коментирам....да не разваля магията!
-
И аз харесвам този твой юг. Дано повече хора го намерят.
-
"...По топлото аз никога не бях,
така е благодатно да ме стопляш.
Прости ми, че в сърцето ти живях
и югът ми е в него доживотно..."
Разкошен любовен стих!...
Благословена си да твориш красота, Райне!...
Благодаря за удоволствието!... -
Харесах, Райне!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Голяма благодарност за топлите ви посещения и отделеното време и за това,че сте уникални!Тук не просто се оглеждам в някого - оглеждам се в очите на дълбоко уважавани от мен хора!