И пространството делим
И може би е топъл всеки юг...
Къде е точно пъпът на земята?
Мъглата настанила се е тук
и бавно календара ни отмята.
Но в двама тишината не боли,
когато пойни птици си отиват,
защото и пространството делим,
с докосване на книга - не, на живо.
От път на път пренасяме дъха
и стъпките ни водят леко, леко.
Нали край пътя махат ни цветя
и глухи сме за чуждите съвети?!
По топлото аз никога не бях,
така е благодатно да ме стопляш.
Прости ми, че в сърцето ти живях
и югът ми е в него доживотно.
