Довереница (Дочка Василева)
488 17653
17 feb 2024, 2:08

И слънце над надеждата изгрява 

  Poesía » Filosófica
313 10 13

 

Не помня вече колко много пъти

разбивах на черупката си бронята,

за да направя място за прегръдки.

Вместо въздишки звънък смях да роня.

 

Макар да знам: без бронята сърцето

след края много дълго боледува.

И се налага старите парчета

във нова броня да преобразува.

 

Светът му не е същият, защото

от  споменните трънчета в петите

накуцват пътищата на живота му.

И трудно се върви през кривините.

 

Минава време. После среща поглед,

от който всички рани заздравяват

с усещане,че е излишна бронята.

И слънце над надеждата изгрява…

 

 

© Дочка Василева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??