Довереница (Дочка Василева)
478 17410
Feb 17, 2024, 2:08 AM

И слънце над надеждата изгрява 

  Poetry » Phylosophy
163 10 13

 

Не помня вече колко много пъти

разбивах на черупката си бронята,

за да направя място за прегръдки.

Вместо въздишки звънък смях да роня.

 

Макар да знам: без бронята сърцето

след края много дълго боледува.

И се налага старите парчета

във нова броня да преобразува.

 

Светът му не е същият, защото

от  споменните трънчета в петите

накуцват пътищата на живота му.

И трудно се върви през кривините.

 

Минава време. После среща поглед,

от който всички рани заздравяват

с усещане,че е излишна бронята.

И слънце над надеждата изгрява…

 

 

© Дочка Василева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??