10 nov 2020, 19:36

И сняг ти нося 

  Poesía » De amor
493 1 4

Сърцето ми е бяло, като сняг.

Очите ти са пълни с умиление.

Нали не помниш оня тъжен смях

след който всеки път бе възкресение?

Нали не помниш моите очи,

в които се надбягваха светулки?

Не помниш и зората как мълчи,

като щурец с прегърбена цигулка

и свири по косите на нощта.

Ръцете ти са пълни с прах и пепел.

Да бъде ден! Ти ли духна свещта?

Нали не помниш, че денят е светъл?

А пустата мъгла е втренчила очи

в сърцето ми – един усмихнат просяк,

с протегната ръка и през сълзи

ти шепне, че съм аз. И сняг ти нося.

© Николина Милева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??