23 may 2008, 10:19

И станах ангел...

  Poesía
1.1K 0 11
 

Вали... пречистващ дъжд...

Нежно по лицето се стича...

Погали ме като ласка на мъж -

топло... страстно... обичащо...

Разля се светлина във душата...

Разнесе се аромат на свежи цветя...

Усмихна ми се с нежност Зората...

Нали все пак и тя е жена?!...

Опияних се!...

Ах, каква блажена красота!!!...

Разцъфнах като пъпка на роза...

Отворих всичките си сетива...

Любов сакрална в себе си нося...

Устремена сред облаците вървя...

Докосвам звездите и копнея

ангел да съм, макар и без крила...

със всемира искам да се слея...

А покрай мен серафими летят...

Очите им - топли извори небесни -

с прашец вълшебен поръсват света,

гласчетата им звънки приканват ме: "Ела!"

И тръгвам със тях, обвита в омая,

към божествената градина вървя...

Блажено смирена, защото зная,

там и аз ще получа  своите крила...

И станах ангел!!!

Преродих се във светлина!...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ани Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...