May 23, 2008, 10:19 AM

И станах ангел...

  Poetry
1.1K 0 11
 

Вали... пречистващ дъжд...

Нежно по лицето се стича...

Погали ме като ласка на мъж -

топло... страстно... обичащо...

Разля се светлина във душата...

Разнесе се аромат на свежи цветя...

Усмихна ми се с нежност Зората...

Нали все пак и тя е жена?!...

Опияних се!...

Ах, каква блажена красота!!!...

Разцъфнах като пъпка на роза...

Отворих всичките си сетива...

Любов сакрална в себе си нося...

Устремена сред облаците вървя...

Докосвам звездите и копнея

ангел да съм, макар и без крила...

със всемира искам да се слея...

А покрай мен серафими летят...

Очите им - топли извори небесни -

с прашец вълшебен поръсват света,

гласчетата им звънки приканват ме: "Ела!"

И тръгвам със тях, обвита в омая,

към божествената градина вървя...

Блажено смирена, защото зная,

там и аз ще получа  своите крила...

И станах ангел!!!

Преродих се във светлина!...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ани All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...