И станах ангел...
Вали... пречистващ дъжд...
Нежно по лицето се стича...
Погали ме като ласка на мъж -
топло... страстно... обичащо...
Разля се светлина във душата...
Разнесе се аромат на свежи цветя...
Усмихна ми се с нежност Зората...
Нали все пак и тя е жена?!...
Опияних се!...
Ах, каква блажена красота!!!...
Разцъфнах като пъпка на роза...
Отворих всичките си сетива...
Любов сакрална в себе си нося...
Устремена сред облаците вървя...
Докосвам звездите и копнея
ангел да съм, макар и без крила...
със всемира искам да се слея...
А покрай мен серафими летят...
Очите им - топли извори небесни -
с прашец вълшебен поръсват света,
гласчетата им звънки приканват ме: "Ела!"
И тръгвам със тях, обвита в омая,
към божествената градина вървя...
Блажено смирена, защото зная,
там и аз ще получа своите крила...
И станах ангел!!!
Преродих се във светлина!...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ани Все права защищены
Разведри утринта ми...
