12 may 2012, 20:37

И светлините се събират в локвите 

  Poesía » De amor
848 0 16

 

Заплиска  дъжд... И пак, и пак, и пак

на тласъци капчуците ридаят

с продран от влага и от мъка глас

за топлия уют на стаята

 

със аромат на забранен сезон,

във който двама тайно се обичат.

Превърнали копнежите си в стон,

те мразят на часовника стрелките,

 

разсичащи живота им на две.

Виновна обич и измамна вярност

във крехкия им свят плетат криле

и ни едната във гнездото каца,

 

ни другата отлита надалеч...

Раздялата вратите си разтваря,

лицата се превръщат в гърбове

на двама абсолютно непознати...

 

Дъждът им мята укорни  камшици,

чадъри водят стъпки в две посоки.

Светът ги следва с поглед подозрителен

и светлините се събират в локвите...  

© Дочка Василева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??