И светлините се събират в локвите
Заплиска дъжд... И пак, и пак, и пак
на тласъци капчуците ридаят
с продран от влага и от мъка глас
за топлия уют на стаята
със аромат на забранен сезон,
във който двама тайно се обичат.
Превърнали копнежите си в стон,
те мразят на часовника стрелките,
разсичащи живота им на две.
Виновна обич и измамна вярност
във крехкия им свят плетат криле
и ни едната във гнездото каца,
ни другата отлита надалеч...
Раздялата вратите си разтваря,
лицата се превръщат в гърбове
на двама абсолютно непознати...
Дъждът им мята укорни камшици,
чадъри водят стъпки в две посоки.
Светът ги следва с поглед подозрителен
и светлините се събират в локвите...
© Дочка Василева All rights reserved.
