5 feb 2015, 17:38

И този живот

  Poesía » Otra
971 1 3

                   И този живот изпълнен с долини

                   приседнали зад мрачното си рамо

 

                   И как крещеше слънцето

                   придобило загубите на плътта

                   в насъщния хуманен подтик

 

                   И прошките до гръдта на словата

                   из градините на добре премислен покой

 

                   Те в себе си ни победиха

                   За да останем непоколебими

 

 

                                                                   20.3.2009г. „Свети Константин”

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Донърджак Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Донър,
    Далеч си от Специалитета на златотърсача...
    Жажда или може би копнеж за с...
    Спамиш и то от класа.
  • Джак, това е някаква интелигентна философия. С теб съм.
  • Прекалено е абстрактно Донърджак. Напомня ми по звучене на преводна поезия. Понякога четейки такава, забравяме, че тя може да измести
    собственото ни оригинално звучене. Иначе не съм против четенето на преводна поезия, но е наложителна самодисциплина.
    Четейки твоите редове се сетих за една концепция, че при сблъсък на думи се ражда поезия. Уви, не при всеки сблъсък. Има сблъсъци, при които думите оставят след себе си само премазани вагони.

    Аз разчетох текста ти така:

    Живот - долини
    приседнали зад мрачно рамо...
    Крещеше слънцето
    след загубите на плътта.
    Словата - прошки до гръдта,
    в градините на
    новия покой,
    ме преосмислят
    да побеждавам себе си...

    София, 06.02.2015

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...