5 feb 2015, 17:38

И този живот

  Poesía » Otra
973 1 3

                   И този живот изпълнен с долини

                   приседнали зад мрачното си рамо

 

                   И как крещеше слънцето

                   придобило загубите на плътта

                   в насъщния хуманен подтик

 

                   И прошките до гръдта на словата

                   из градините на добре премислен покой

 

                   Те в себе си ни победиха

                   За да останем непоколебими

 

 

                                                                   20.3.2009г. „Свети Константин”

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Донърджак Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Донър,
    Далеч си от Специалитета на златотърсача...
    Жажда или може би копнеж за с...
    Спамиш и то от класа.
  • Джак, това е някаква интелигентна философия. С теб съм.
  • Прекалено е абстрактно Донърджак. Напомня ми по звучене на преводна поезия. Понякога четейки такава, забравяме, че тя може да измести
    собственото ни оригинално звучене. Иначе не съм против четенето на преводна поезия, но е наложителна самодисциплина.
    Четейки твоите редове се сетих за една концепция, че при сблъсък на думи се ражда поезия. Уви, не при всеки сблъсък. Има сблъсъци, при които думите оставят след себе си само премазани вагони.

    Аз разчетох текста ти така:

    Живот - долини
    приседнали зад мрачно рамо...
    Крещеше слънцето
    след загубите на плътта.
    Словата - прошки до гръдта,
    в градините на
    новия покой,
    ме преосмислят
    да побеждавам себе си...

    София, 06.02.2015

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...