5.02.2015 г., 17:38

И този живот

970 1 3

                   И този живот изпълнен с долини

                   приседнали зад мрачното си рамо

 

                   И как крещеше слънцето

                   придобило загубите на плътта

                   в насъщния хуманен подтик

 

                   И прошките до гръдта на словата

                   из градините на добре премислен покой

 

                   Те в себе си ни победиха

                   За да останем непоколебими

 

 

                                                                   20.3.2009г. „Свети Константин”

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Донърджак Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Донър,
    Далеч си от Специалитета на златотърсача...
    Жажда или може би копнеж за с...
    Спамиш и то от класа.
  • Джак, това е някаква интелигентна философия. С теб съм.
  • Прекалено е абстрактно Донърджак. Напомня ми по звучене на преводна поезия. Понякога четейки такава, забравяме, че тя може да измести
    собственото ни оригинално звучене. Иначе не съм против четенето на преводна поезия, но е наложителна самодисциплина.
    Четейки твоите редове се сетих за една концепция, че при сблъсък на думи се ражда поезия. Уви, не при всеки сблъсък. Има сблъсъци, при които думите оставят след себе си само премазани вагони.

    Аз разчетох текста ти така:

    Живот - долини
    приседнали зад мрачно рамо...
    Крещеше слънцето
    след загубите на плътта.
    Словата - прошки до гръдта,
    в градините на
    новия покой,
    ме преосмислят
    да побеждавам себе си...

    София, 06.02.2015

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...