Feb 5, 2015, 5:38 PM

И този живот

  Poetry » Other
969 1 3

                   И този живот изпълнен с долини

                   приседнали зад мрачното си рамо

 

                   И как крещеше слънцето

                   придобило загубите на плътта

                   в насъщния хуманен подтик

 

                   И прошките до гръдта на словата

                   из градините на добре премислен покой

 

                   Те в себе си ни победиха

                   За да останем непоколебими

 

 

                                                                   20.3.2009г. „Свети Константин”

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Донърджак All rights reserved.

Comments

Comments

  • Донър,
    Далеч си от Специалитета на златотърсача...
    Жажда или може би копнеж за с...
    Спамиш и то от класа.
  • Джак, това е някаква интелигентна философия. С теб съм.
  • Прекалено е абстрактно Донърджак. Напомня ми по звучене на преводна поезия. Понякога четейки такава, забравяме, че тя може да измести
    собственото ни оригинално звучене. Иначе не съм против четенето на преводна поезия, но е наложителна самодисциплина.
    Четейки твоите редове се сетих за една концепция, че при сблъсък на думи се ражда поезия. Уви, не при всеки сблъсък. Има сблъсъци, при които думите оставят след себе си само премазани вагони.

    Аз разчетох текста ти така:

    Живот - долини
    приседнали зад мрачно рамо...
    Крещеше слънцето
    след загубите на плътта.
    Словата - прошки до гръдта,
    в градините на
    новия покой,
    ме преосмислят
    да побеждавам себе си...

    София, 06.02.2015

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...