И този живот

Поэзия » Другая

972 1 3

И този живот изпълнен с долини

приседнали зад мрачното си рамо

И как крещеше слънцето

придобило загубите на плътта

в насъщния хуманен подтик

И прошките до гръдта на словата

из градините на добре премислен покой

Те в себе си ни победиха

За да останем непоколебими

20.3.2009г. „Свети Константин”

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

KPETEHA (Гео Лански)

Донър,
Далеч си от Специалитета на златотърсача...
Жажда или може би копнеж за с...
Спамиш и то от класа.

2015-02-11T23:47:10+02:00
svetlamila (Светла)

Джак, това е някаква интелигентна философия. С теб съм.

2015-02-08T18:20:59+02:00
vega666 (Младен Мисана)

Прекалено е абстрактно Донърджак. Напомня ми по звучене на преводна поезия. Понякога четейки такава, забравяме, че тя може да измести
собственото ни оригинално звучене. Иначе не съм против четенето на преводна поезия, но е наложителна самодисциплина.
Четейки твоите редове се сетих за една концепция, че при сблъсък на думи се ражда поезия. Уви, не при всеки сблъсък. Има сблъсъци, при които думите оставят след себе си само премазани вагони.

Аз разчетох текста ти така:

Живот - долини
приседнали зад мрачно рамо...
Крещеше слънцето
след загубите на плътта.
Словата - прошки до гръдта,
в градините на
новия покой,
ме преосмислят
да побеждавам себе си...

София, 06.02.2015

2015-02-06T14:46:38+02:00