kotel (Мариана Вълкова) kotel (Мариана Вълкова)
3 222
2 dic 2011, 9:56

И търся те...

1.1K 0 7
И търся те…

в тишината на полуздрача,
по безлюдната улица,
в дима на издишаш  комин,
по върха на гората отсреща
и небето с цвят сивочервен.
И търся те...

между паузи в музика бавна,
в отразената в чашата свещ,
по надраскани някакви думи,
със надеждата ти да съзреш.
И търся те...

в утрото с дъх на кафе,
преосмисляйки сънища,
заредена със мисли за теб
и очакваща някакво сбъдване.
И търся те...

……………………………………………….
А ти... бил си до мен.








¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариана Вълкова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0