kotel (Мариана Вълкова) kotel (Мариана Вълкова)
3 222
Dec 2, 2011, 9:56 AM

И търся те...

  Poetry » Love
1.1K 0 7
И търся те…

в тишината на полуздрача,
по безлюдната улица,
в дима на издишаш  комин,
по върха на гората отсреща
и небето с цвят сивочервен.
И търся те...

между паузи в музика бавна,
в отразената в чашата свещ,
по надраскани някакви думи,
със надеждата ти да съзреш.
И търся те...

в утрото с дъх на кафе,
преосмисляйки сънища,
заредена със мисли за теб
и очакваща някакво сбъдване.
И търся те...

……………………………………………….
А ти... бил си до мен.








Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариана Вълкова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0