kotel (Мариана Вълкова) kotel (Мариана Вълкова)
3 222
2 дек. 2011 г., 09:56

И търся те...

1.1K 0 7
И търся те…

в тишината на полуздрача,
по безлюдната улица,
в дима на издишаш  комин,
по върха на гората отсреща
и небето с цвят сивочервен.
И търся те...

между паузи в музика бавна,
в отразената в чашата свещ,
по надраскани някакви думи,
със надеждата ти да съзреш.
И търся те...

в утрото с дъх на кафе,
преосмисляйки сънища,
заредена със мисли за теб
и очакваща някакво сбъдване.
И търся те...

……………………………………………….
А ти... бил си до мен.








Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариана Вълкова Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0