ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
855 4423
23 ago 2019, 1:05

И в стих отново да възкръстваш 

  Poesía » De amor
713 0 4

По рамото не ще ме тупнат.

И "Аз съм с тебе" не изричат.

Мечтите ми от лист захлупени.

Мастило се на капки стича.

 

И да повярвам все не мога.

че тя е страшна - Обичта...

Тя болка ми е и тревога.

Тя източната е звезда.

 

Във църквата гостувам рядко.

Знам, Възкресение ще има.

Не ги харесвам тез порядки

и тача го Отца пред Сина...

 

Ядосвам се, че пак съм слаб.

Смъртта утопия е сладка.

Аз твоя тих и земен раб

отново влюбен съм...за кратко!

 

Ти си със мен.Не си сама.

Не ще и залезът да гасне...

Виж, виж разпъпва Пролетта 

и всичко в цвят е най-прекрасно!

 

Аз знам живителния сок 

в лозница дива вече тича.

през Времето щом има скок,

така е лесно да обичаш...

 

И всеки път , когато спиш

Аз пред Иконата се кръстя...

със Изгрев да ме одариш 

и в стих отново да възкръсваш...

© Красимир Дяков Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??