И в стих отново да възкръстваш
По рамото не ще ме тупнат.
И "Аз съм с тебе" не изричат.
Мечтите ми от лист захлупени.
Мастило се на капки стича.
И да повярвам все не мога.
че тя е страшна - Обичта...
Тя болка ми е и тревога.
Тя източната е звезда.
Във църквата гостувам рядко.
Знам, Възкресение ще има.
Не ги харесвам тез порядки
и тача го Отца пред Сина...
Ядосвам се, че пак съм слаб.
Смъртта утопия е сладка.
Аз твоя тих и земен раб
отново влюбен съм...за кратко!
Ти си със мен.Не си сама.
Не ще и залезът да гасне...
Виж, виж разпъпва Пролетта
и всичко в цвят е най-прекрасно!
Аз знам живителния сок
в лозница дива вече тича.
през Времето щом има скок,
така е лесно да обичаш...
И всеки път , когато спиш
Аз пред Иконата се кръстя...
със Изгрев да ме одариш
и в стих отново да възкръсваш...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Дяков Всички права запазени
