И виждам я, там горе, Витоша…

Fuskov
53 249

4 abr 2021, 15:09

Poesía » Del paisaje

434 1 5

Изгревът пореден с лъчите си ме топли,

аз усещам утрото – свежия му дъх!

И всяка моя клетка играе развълнувана,

ветрецът впива тръпка – нежен лъх …

И виждам я, там горе Витоша -

разстлала своя горда плът,

и стон на птиците в небето -

към нея бързат, при мен не ще да спрат!

А, бих искал аз, поне веднъж да зърна

от птичи поглед тая красота,

там в облаците сигур` ще замръзна,

възхитен и свободен ще прегърна Любовта!

Любов към тази пламенна изгора

и огъня от жар, разпален ще гори…

Любов, която не угасва хора,

любов, която не боли...

Щастлив съм, тя не ми убягна,

ще нося вечно тръпката у мен

любов към таз` картина необятна,

с която съм закърмен – преди да бях роден!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Fuskov

2021-04-07T15:03:53+03:00

Благодаря Роси, на мен това ми е от любимите...
РосиДимова (Росица Димова)

2021-04-07T14:18:09+03:00

с която съм закърмен – преди да бях роден!
Хареса ми!
Fuskov

2021-04-05T09:54:44+03:00

Благодаря Ви Пепи и Зиг, радвам се, че Ви хареса ... Аз съм навсякъде с летящото килимче...
anahataroot (Зигфрид В.)

2021-04-05T07:44:04+03:00

Много хубаво! Харесва ми как си навсякъде - и на плаж, и в София! 😊 И всичко така готино описваш... Много хубави стихове пишеш, Fuskov. Винаги ми е много приятно да прочета нещо твое. Поздрав!
palenka (П Антонова)

2021-04-04T21:04:00+03:00

...
Градско, ежедневно и познато,
нов ден вече влезе през вратата -
нова дата в календара на стената,
Витоша и тя прогонила мъглата
се усмихва цялата в позлата!

Хареса ми!