И виждам я, там горе, Витоша…
Изгревът пореден с лъчите си ме топли,
аз усещам утрото – свежия му дъх!
И всяка моя клетка играе развълнувана,
ветрецът впива тръпка – нежен лъх …
И виждам я, там горе Витоша -
разстлала своя горда плът,
и стон на птиците в небето -
към нея бързат, при мен не ще да спрат!
А, бих искал аз, поне веднъж да зърна
от птичи поглед тая красота,
там в облаците сигур` ще замръзна,
възхитен и свободен ще прегърна Любовта!
Любов към тази пламенна изгора
и огъня от жар, разпален ще гори…
Любов, която не угасва хора,
любов, която не боли...
Щастлив съм, тя не ми убягна,
ще нося вечно тръпката у мен
любов към таз` картина необятна,
с която съм закърмен – преди да бях роден!
