8 dic 2007, 13:49

И вярвам... 

  Poesía
731 0 4

Дори в сивотата на прашния ден,

дори в чуждостта на листопад посребрен,

аз вярвам, че добър е светът!

Уморена старица за помощ

протяга ръка,

в кърпичка свила не хляб,

а надежда една...

И... вярвам...

 

Дори в самотата на зимната песен,

дори в тъгата на човешкия залез,

настъпила есен,

аз вярвам, че красив е светът!

Малко момченце молитвено

пали свещта...

Къде си, негова майко... добра?

За целувката твоя копнее

една сиротна душа...

И... вярвам...

 

Господи,

по душата ми с пирони

са драскали...

а аз все още вярвам...

по детски... наивно...

че някой ден ще открия

своето място в света...

 

 

© Ана Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??