smile (Ана)
62 132
8.12.2007 г., 13:49 ч.

И вярвам... 

  Поезия
693 0 4

Дори в сивотата на прашния ден,

дори в чуждостта на листопад посребрен,

аз вярвам, че добър е светът!

Уморена старица за помощ

протяга ръка,

в кърпичка свила не хляб,

а надежда една...

И... вярвам...

 

Дори в самотата на зимната песен,

дори в тъгата на човешкия залез,

настъпила есен,

аз вярвам, че красив е светът!

Малко момченце молитвено

пали свещта...

Къде си, негова майко... добра?

За целувката твоя копнее

една сиротна душа...

И... вярвам...

 

Господи,

по душата ми с пирони

са драскали...

а аз все още вярвам...

по детски... наивно...

че някой ден ще открия

своето място в света...

 

 

© Ана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??