И вярвам...
Дори в сивотата на прашния ден,
дори в чуждостта на листопад посребрен,
аз вярвам, че добър е светът!
Уморена старица за помощ
протяга ръка,
в кърпичка свила не хляб,
а надежда една...
И... вярвам...
Дори в самотата на зимната песен,
дори в тъгата на човешкия залез,
настъпила есен,
аз вярвам, че красив е светът!
Малко момченце молитвено
пали свещта...
Къде си, негова майко... добра?
За целувката твоя копнее
една сиротна душа...
И... вярвам...
Господи,
по душата ми с пирони
са драскали...
а аз все още вярвам...
по детски... наивно...
че някой ден ще открия
своето място в света...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ана Все права защищены
