12 mar 2007, 8:36

И закъснява облачето 

  Poesía
632 0 5

И закъснява облачето бяло,

в последната, несрещната любов.

Едва ли в него можеш да поставиш,

един измислен, пълен в сънища живот.

 

Осмислени пътеки, обещания,

единствени сред чужда красота.

Дори да дават после някакви желания

ще си останат само красота.

 

Не знам какви са чуждите повели?

Не знам човешка ли е всяка суета?

Но ще пътуват други облачета бели,

а все така, и пак ще се върти света.

 

© Цветан Бекяров Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??