И закъснява облачето
И закъснява облачето бяло,
в последната, несрещната любов.
Едва ли в него можеш да поставиш,
един измислен, пълен в сънища живот.
Осмислени пътеки, обещания,
единствени сред чужда красота.
Дори да дават после някакви желания
ще си останат само красота.
Не знам какви са чуждите повели?
Не знам човешка ли е всяка суета?
Но ще пътуват други облачета бели,
а все така, и пак ще се върти света.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Цветан Бекяров Все права защищены
