И закъснява облачето
И закъснява облачето бяло,
в последната, несрещната любов.
Едва ли в него можеш да поставиш,
един измислен, пълен в сънища живот.
Осмислени пътеки, обещания,
единствени сред чужда красота.
Дори да дават после някакви желания
ще си останат само красота.
Не знам какви са чуждите повели?
Не знам човешка ли е всяка суета?
Но ще пътуват други облачета бели,
а все така, и пак ще се върти света.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цветан Бекяров Всички права запазени
