12.03.2007 г., 8:36 ч.

И закъснява облачето 

  Поезия
633 0 5

И закъснява облачето бяло,

в последната, несрещната любов.

Едва ли в него можеш да поставиш,

един измислен, пълен в сънища живот.

 

Осмислени пътеки, обещания,

единствени сред чужда красота.

Дори да дават после някакви желания

ще си останат само красота.

 

Не знам какви са чуждите повели?

Не знам човешка ли е всяка суета?

Но ще пътуват други облачета бели,

а все така, и пак ще се върти света.

 

© Цветан Бекяров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??