И закъснява облачето бяло,
в последната, несрещната любов.
Едва ли в него можеш да поставиш,
един измислен, пълен в сънища живот.
Осмислени пътеки, обещания,
единствени сред чужда красота.
Дори да дават после някакви желания
ще си останат само красота.
Не знам какви са чуждите повели?
Не знам човешка ли е всяка суета?
Но ще пътуват други облачета бели,
а все така, и пак ще се върти света.
© Цветан Бекяров All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
