didida (Кера Господинова) didida (Кера Господинова)
17
8 mar 2008, 21:26

Иде пролет, а в мен е есен!

1.4K 0 1
 

Угасна...

последното ми листо погина -

болезнено червено

и сухо от живинка изпита.

 

Падна...

моята гордост изстина -

слабост любовна покърши я,

останах без слънце бледа, свита.

 

Затихна...

моята песен - царица -

тишина суха вече владее

деня ми сив и нощта най-черна.

 

Забрàви ме...

моят любим ме посече.

Сълзи не стигат, а Тя! е далече,

сърце си заравям тук, за последно вече!

 

 

22. II. 2008

Цикъл 5

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кера Господинова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9