didida (Кера Господинова) didida (Кера Господинова)
17
Mar 8, 2008, 9:26 PM

Иде пролет, а в мен е есен!

  Poetry » Love
1.4K 0 1
 

Угасна...

последното ми листо погина -

болезнено червено

и сухо от живинка изпита.

 

Падна...

моята гордост изстина -

слабост любовна покърши я,

останах без слънце бледа, свита.

 

Затихна...

моята песен - царица -

тишина суха вече владее

деня ми сив и нощта най-черна.

 

Забрàви ме...

моят любим ме посече.

Сълзи не стигат, а Тя! е далече,

сърце си заравям тук, за последно вече!

 

 

22. II. 2008

Цикъл 5

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кера Господинова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0