Mar 8, 2008, 9:26 PM

Иде пролет, а в мен е есен!

  Poetry » Love
1.4K 0 1
 

Угасна...

последното ми листо погина -

болезнено червено

и сухо от живинка изпита.

 

Падна...

моята гордост изстина -

слабост любовна покърши я,

останах без слънце бледа, свита.

 

Затихна...

моята песен - царица -

тишина суха вече владее

деня ми сив и нощта най-черна.

 

Забрàви ме...

моят любим ме посече.

Сълзи не стигат, а Тя! е далече,

сърце си заравям тук, за последно вече!

 

 

22. II. 2008

Цикъл 5

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кера Господинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...