Угасна...
последното ми листо погина -
болезнено червено
и сухо от живинка изпита.
Падна...
моята гордост изстина -
слабост любовна покърши я,
останах без слънце бледа, свита.
Затихна...
моята песен - царица -
тишина суха вече владее
деня ми сив и нощта най-черна.
Забрàви ме...
моят любим ме посече.
Сълзи не стигат, а Тя! е далече,
сърце си заравям тук, за последно вече!
22. II. 2008
Цикъл 5
© Кера Господинова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
