didida (Кера Господинова)
17

8 мар. 2008 г., 21:26

Иде пролет, а в мен е есен!

Поэзия » Любовная

1.4K 0 1

Угасна...

последното ми листо погина -

болезнено червено

и сухо от живинка изпита.

Падна...

моята гордост изстина -

слабост любовна покърши я,

останах без слънце бледа, свита.

Затихна...

моята песен - царица -

тишина суха вече владее

деня ми сив и нощта най-черна.

Забрàви ме...

моят любим ме посече.

Сълзи не стигат, а Тя! е далече,

сърце си заравям тук, за последно вече!

22. II. 2008

Цикъл 5

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поэзия 7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0