Иде пролет, а в мен е есен!
Угасна...
последното ми листо погина -
болезнено червено
и сухо от живинка изпита.
Падна...
моята гордост изстина -
слабост любовна покърши я,
останах без слънце бледа, свита.
Затихна...
моята песен - царица -
тишина суха вече владее
деня ми сив и нощта най-черна.
Забрàви ме...
моят любим ме посече.
Сълзи не стигат, а Тя! е далече,
сърце си заравям тук, за последно вече!
22. II. 2008
Цикъл 5
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кера Господинова Всички права запазени
